Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

...
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е
Коментари Харесай

Д-р Радомир Джамбазов: Понякога хората имат нужда от нашата помощ не само като лекари, но и като хора

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Радомир Джамбазов е специализант по офталмология в УМБАЛ “Александровска ” от 2024 година Завършва Медицински университет - София през декември 2023 година, а още преди дипломирането си стартира непринуден стаж в Очната клиника в продължение на 2 години. Интересите му са ориентирани към болести на ретината, лещата и към детската очна патология.

Д-р Джамбазов, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля за този Ваш избор?

Родителите ми са лекари и съм израснал в такава среда. Много постоянно след учебно заведение съм прекарвал часове в лечебните заведения около родителите ми и допускам, че подсъзнателно това е изиграло огромна роля в моя избор да се насоча към медицината.

Разбира се, по-късно в учебно заведение проявявах огромен интерес към биологията и човешкото тяло, което в допълнение ме подтикна в тази посока.

Как решихте да специализирате офталмология? Разкажете за първите си стъпки като специализант – по какъв начин Ви посрещнаха в клиниката, с какви компликации се сблъскахте?

Офталмологията е компетентност, за която доста хора са с неправилно схващане. Често чуваме определението “бутикова ” компетентност, когато се приказва за офталмология, само че истината е напълно друга. Очите са органът, с който възприемаме над 90% от информацията за заобикалящия ни свят. Окото като орган е доста комплицирано устроено и изисква в детайли познаване на структури с размери от милиметри до микрометри.

Всяко едно очно заболяване, което вреди на зрението, непосредствено нарушава и качеството на живот на пациента. Очните заболявания са извънредно разнородни и доста от тях протичат тежко за пациентите ни. Често диагностицираме и лекуваме вродени болести при деца, които мощно лимитират техните зрителни благоприятни условия, и не е по никакъв начин елементарно да съобщиш една такава вест на родителите.

Често една от първите прояви на едно редовно заболяване е точно в очите. Нерядко се случва да диагностицираме редовно заболяване заради очни признаци.

Моите първи стъпки в специалността започнаха още, когато бях втори курс студент по медицина. Присъствайки на един конгрес се бях записал на на практика уъркшоп по офталмология върху свински очи. Въпреки че към този момент имах интерес към очните заболявания, това възпламени желанието ми да се развъртвам в тази област. След това в пети курс започнах да навестявам Очната клиника на УМБАЛ “Александровска ” като доброволец и се срещнах с изключителни лекари и хора, като получих доста скъпи познания и опит.

Кои са най-хубавите Ви учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?

Мога да кажа, че целият екип на клиниката е съдействал за развиването ми. В началото, като доброволец, попаднах при доктор Павлин Кемилев, който ускори интереса ми към детските очни заболявания и ме научи да работя с дребните пациенти. Много от триумфите си дължа на проф. Александър Оскар, който ми даде опцията да се развъртвам в тази област и високо правя оценка неговата поддръжка. Изключително признателен съм на научните ми ръководители - доцент Яни Здравков и доцент Невяна Велева, с които не преставам да се развъртвам както в практиката, по този начин и в посока към научни проучвания.  

Вярвам, че като един екип, би трябвало да се учим от по-опитните освен като лекари, само че и като хора - по какъв начин да се отнасяме към работата и към пациентите.

Как приехте оценката за най-хубав специализант на клиниката за 2025 година?

Отличието за най-хубав специализант ме накара да се усещам високо оценен в екипа на клиниката. Това, съгласно мен, е нещо доста значимо за всеки, който е предан на работата си. Когато знаеш, че имаш до себе си хора, които ценят твоя труд, е постоянно доста мотивиращо и е мощен тласък да не спираш да се развиваш.

Кои тематики и проблеми от специалността намирате за най-интересни и перспективни от позиция на навлизането на нововъведения и софтуерно развиване?  В кои насоки бихте желал да се развивате като експерт и откривател?

Офталмологията е компетентност, която печели доста с софтуерния прогрес на човечеството. Винаги ме е изумявало по какъв начин можем в детайлности да изследваме структури от очната ябълка, чиито размери са в микрометри и на процедура невидими за нас с просто око.. Почти всяка година се появяват нови и нови благоприятни условия за оценка на очните тъкани, което пък дава по-комплексна оценка на обещано заболяване и даже още по-ранно диагностициране. Това е извънредно значимо и значимо, тъй като има редица очни болести, които протичат без субективни недоволства, до момента в който не доближат краен етап, без опция за лекуване.

Интересите ми като експерт са ориентирани към ретината и вътреочната леща, и особено към детската катаракта. Това са структури, които обгръщат доста разнообразна патология и дават опция да се развиеш и като очен хирург.

Кой е най-ценният урок, който научихте от пациентите?

Най-ценният урок, който съм научил, е че от време на време хората имат потребност от нашата помощ освен като лекари, само че и като хора. Все по-често ми се случва да виждам по какъв начин пациентите се успокояват, откакто поговориш с тях и им обясниш положението им, даже и да става въпрос за нелечимо заболяване.

Смятам, че неизменима част от специалността ни е да бъдем човечни и да демонстрираме схващане към пациентите, тъй като доста постоянно те постъпват при нас наплашени от идния обзор и диагноза, изключително в случай че става въпрос за деца и техните родители.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре? Имате ли занимание?

Любимите ми занимания са свързани със спорта и придвижването. Любимият ми спорт е бягането - асфалтово и планинско. Участвал съм в голям брой маратони и ултрамаратони до 100 километра. Движението, изключително в планината и с обичаните ми хора, е нещото което ме разтоварва и посредством което си почивам. Смятам, че е доста значимо в специалност като нашата, да имаме едно такова занимание, което за моменти да ни отдалечи мислите от работата.

Коя Ваша професионална фантазия желаете да видите осъществена в близко бъдеще?

Професионалната ми фантазия е да продължа да се развъртвам в сегашния екип, защото ми дават необятни благоприятни условия за развиване. В момента, дружно с научните ми ръководители, работим върху няколко научни плана и изявления, тъй че чакаме и тяхното осъществяване в близкото бъдеще.
Източник: zdrave.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР